26 oct 2017, 20:22

Чаша слънчев залез

  Poesía
1K 3 7

Когато лятото бавно си отива

и с тихи стъпки идва есента,

налей си чаша слънчев залез

да стопли твоята душа.

 

Отпивай бавно със наслада

на малки  глътки  този  елексир

плиснал се във есенната клада,

подпалена в отсрещния баир.

 

Улавяйки  последните  акорди

от  цигулката на  малкото  щурче

безшумно ще разстели здрача

свойта мантия от кадифе. 

 

Пленен от лунната магия 

разсипала безброй звезди,

усещаш как тъгата си отива,

дори не са останали следи.

 

Когато лятото бавно си отива 

и с тихи стъпки идва есента,

налей си чаша слънчев залез 

да стопли твоята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...