Чаша слънчев залез
Когато лятото бавно си отива
и с тихи стъпки идва есента,
налей си чаша слънчев залез
да стопли твоята душа.
Отпивай бавно със наслада
на малки глътки този елексир
плиснал се във есенната клада,
подпалена в отсрещния баир.
Улавяйки последните акорди
от цигулката на малкото щурче
безшумно ще разстели здрача
свойта мантия от кадифе.
Пленен от лунната магия
разсипала безброй звезди,
усещаш как тъгата си отива,
дори не са останали следи.
Когато лятото бавно си отива
и с тихи стъпки идва есента,
налей си чаша слънчев залез
да стопли твоята душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Димитрова Все права защищены
