Oct 26, 2017, 8:22 PM

Чаша слънчев залез

  Poetry
1K 3 7

Когато лятото бавно си отива

и с тихи стъпки идва есента,

налей си чаша слънчев залез

да стопли твоята душа.

 

Отпивай бавно със наслада

на малки  глътки  този  елексир

плиснал се във есенната клада,

подпалена в отсрещния баир.

 

Улавяйки  последните  акорди

от  цигулката на  малкото  щурче

безшумно ще разстели здрача

свойта мантия от кадифе. 

 

Пленен от лунната магия 

разсипала безброй звезди,

усещаш как тъгата си отива,

дори не са останали следи.

 

Когато лятото бавно си отива 

и с тихи стъпки идва есента,

налей си чаша слънчев залез 

да стопли твоята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...