Чаша слънчев залез
Когато лятото бавно си отива
и с тихи стъпки идва есента,
налей си чаша слънчев залез
да стопли твоята душа.
Отпивай бавно със наслада
на малки глътки този елексир
плиснал се във есенната клада,
подпалена в отсрещния баир.
Улавяйки последните акорди
от цигулката на малкото щурче
безшумно ще разстели здрача
свойта мантия от кадифе.
Пленен от лунната магия
разсипала безброй звезди,
усещаш как тъгата си отива,
дори не са останали следи.
Когато лятото бавно си отива
и с тихи стъпки идва есента,
налей си чаша слънчев залез
да стопли твоята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Димитрова Всички права запазени
