plama7 (Пламена Владимирова) plama7 (Пламена Владимирова)
9 236
7 mar 2017, 22:15

Чаша тъга

2K 3 5

Когато седя в тишината – 
разплакана... гола... сама... 
тогава вече никой не чакам
и поръчвам си чаша тъга. 

 

Когато лежа в мрачината
в леглото студено и зло, 
припомням си тъжно съдбата, 
а любовта я няма... Защо!? 

 

Когато мрак превзема душата 
и капят сълза след сълза, 
надежда за обич оставям 
и самотна заспивам в нощта. 

 

Когато, прегърнала здрача, 
сънувам далечна звезда, 
завръща се спомен опасен, 
а от очите ми пак заваля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0