Когато седя в тишината –
разплакана... гола... сама...
тогава вече никой не чакам
и поръчвам си чаша тъга.
Когато лежа в мрачината
в леглото студено и зло,
припомням си тъжно съдбата,
а любовта я няма... Защо!?
Когато мрак превзема душата
и капят сълза след сълза,
надежда за обич оставям
и самотна заспивам в нощта.
Когато, прегърнала здрача,
сънувам далечна звезда,
завръща се спомен опасен,
а от очите ми пак заваля...
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
