plama7 (Пламена Владимирова)
237 1363
Mar 7, 2017, 10:15 PM

Чаша тъга 

  Poetry » Love
1380 3 6

Когато седя в тишината – 
разплакана... гола... сама... 
тогава вече никой не чакам
и поръчвам си чаша тъга. 

 

Когато лежа в мрачината
в леглото студено и зло, 
припомням си тъжно съдбата, 
а любовта я няма... Защо!? 

 

Когато мрак превзема душата 
и капят сълза след сълза, 
надежда за обич оставям 
и самотна заспивам в нощта. 

 

Когато, прегърнала здрача, 
сънувам далечна звезда, 
завръща се спомен опасен, 
а от очите ми пак заваля...

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??