plama7 (Пламена Владимирова)
237 1363
7.03.2017 г., 22:15 ч.

Чаша тъга 

  Поезия » Любовна
1372 3 6

Когато седя в тишината – 
разплакана... гола... сама... 
тогава вече никой не чакам
и поръчвам си чаша тъга. 

 

Когато лежа в мрачината
в леглото студено и зло, 
припомням си тъжно съдбата, 
а любовта я няма... Защо!? 

 

Когато мрак превзема душата 
и капят сълза след сълза, 
надежда за обич оставям 
и самотна заспивам в нощта. 

 

Когато, прегърнала здрача, 
сънувам далечна звезда, 
завръща се спомен опасен, 
а от очите ми пак заваля...

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??