Чаша тъга
Когато седя в тишината –
разплакана... гола... сама...
тогава вече никой не чакам
и поръчвам си чаша тъга.
Когато лежа в мрачината
в леглото студено и зло,
припомням си тъжно съдбата,
а любовта я няма... Защо!?
Когато мрак превзема душата
и капят сълза след сълза,
надежда за обич оставям
и самотна заспивам в нощта.
Когато, прегърнала здрача,
сънувам далечна звезда,
завръща се спомен опасен,
а от очите ми пак заваля...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
