25 ago 2011, 9:01

Чашата 

  Poesía
344 0 1

Чашата разбих.

Строши се тя

от океана,

прииждащ и

шумящ...

Преливаше богато

чашата,

ала вече само

океанът -

най-свободната вода,

докосва

и засища

мойта жажда.

Жаждата човешка

и световна -

за мир,

за радост,

за любов,

за светлина!

Нуждата

да даваш,

да споделяш

и да утоляваш...

Един до друг

да пием

чистота.

 

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тесни станаха и океаните, преливат от злоба... поздравления за този сериозен стих!
Propuestas
: ??:??