25 ago 2011, 9:01

Чашата

  Poesía
508 0 1

Чашата разбих.

Строши се тя

от океана,

прииждащ и

шумящ...

Преливаше богато

чашата,

ала вече само

океанът -

най-свободната вода,

докосва

и засища

мойта жажда.

Жаждата човешка

и световна -

за мир,

за радост,

за любов,

за светлина!

Нуждата

да даваш,

да споделяш

и да утоляваш...

Един до друг

да пием

чистота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тесни станаха и океаните, преливат от злоба... поздравления за този сериозен стих!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...