koral (Кирилка Пачева) koral (Кирилка Пачева)
387
Aug 25, 2011, 9:01 AM

Чашата

  Poetry
507 0 1

Чашата разбих.

Строши се тя

от океана,

прииждащ и

шумящ...

Преливаше богато

чашата,

ала вече само

океанът -

най-свободната вода,

докосва

и засища

мойта жажда.

Жаждата човешка

и световна -

за мир,

за радост,

за любов,

за светлина!

Нуждата

да даваш,

да споделяш

и да утоляваш...

Един до друг

да пием

чистота.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Тесни станаха и океаните, преливат от злоба... поздравления за този сериозен стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0