Aug 25, 2011, 9:01 AM

Чашата 

  Poetry
343 0 1

Чашата разбих.

Строши се тя

от океана,

прииждащ и

шумящ...

Преливаше богато

чашата,

ала вече само

океанът -

най-свободната вода,

докосва

и засища

мойта жажда.

Жаждата човешка

и световна -

за мир,

за радост,

за любов,

за светлина!

Нуждата

да даваш,

да споделяш

и да утоляваш...

Един до друг

да пием

чистота.

 

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тесни станаха и океаните, преливат от злоба... поздравления за този сериозен стих!
Random works
: ??:??