Чашата
506
0
1
Чашата разбих.
Строши се тя
от океана,
прииждащ и
шумящ...
Преливаше богато
чашата,
ала вече само
океанът -
най-свободната вода,
докосва
и засища
мойта жажда.
Жаждата човешка
и световна -
за мир,
за радост,
за любов,
за светлина!
Нуждата
да даваш,
да споделяш
и да утоляваш...
Един до друг
да пием
чистота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
