СветланТонев (Светлан Тонев) СветланТонев (Светлан Тонев)
9 197
5 sept 2018, 15:38

Чашата

753 2 4

Те бяха като всички други,
Щастие потърсили сред самотата.
Срещнаха се в полет двама луди,
устремени в хоризонта под дъгата.

 

Чашата препълниха от обич.
„Много хубаво не е добре!“ –
шепнеха  душици злобни,
казаното няма кой да спре.

 

Дойде ден кристалът се пропука,
някак пооправиха вредата.
Той все вика: „Пълно пак е тука!“
Тя не спира да открива празнотата.

 

Днес премного спомени във чаша имат,
други ще опитват тяхното да вземат. 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлан Тонев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • СветланТонев (Светлан Тонев)
    СветланТонев (Светлан Тонев)
    Благодаря, goblenka.
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Много смисъл и много болка! Браво! Все едно твърд концентат!
  • СветланТонев (Светлан Тонев)
    СветланТонев (Светлан Тонев)
    Аз също ти благодаря, LianiK. Темата за щастието и завистта винаги ще бъде актуална за българина. Ние не прощаваме на по-умните, на по-богатите и на по-щасливите от нас. Дано Бог ни прости един ден!
  • LiaNik (И.К.)
    LiaNik (И.К.)
    Чудесно написано! Аз като читател и човек винаги съм се удивлявала на това,че хората по някакъв начин изпитват неописуемо желание другите да не са щастливи.Разбира се не казваме нищо ново, но поднесено по различен начин е винаги актуално.Сещам се за една героиня на Джейн Остин, която радвайки се на щастието на сестра си, я поздрави. Сестра и пък и радостна и тъжна и отвърна,че би искала и тя да я види толкова щастлива.Но отговора беше нещо от рода на:
    "Никога не бих била щастлива, толкова, колкото си ти, за това трябва да имам твоя характер, а аз не го притежавам."
    Обобщено: Всеки не може да има щастието на другите, просто защото сме различни. Благодаря!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0