СветланТонев (Светлан Тонев)
197 353
5.09.2018 г., 15:38 ч.

Чашата 

  Поезия » Философска, Строги форми
532 2 4

Те бяха като всички други,
Щастие потърсили сред самотата.
Срещнаха се в полет двама луди,
устремени в хоризонта под дъгата.

 

Чашата препълниха от обич.
„Много хубаво не е добре!“ –
шепнеха  душици злобни,
казаното няма кой да спре.

 

Дойде ден кристалът се пропука,
някак пооправиха вредата.
Той все вика: „Пълно пак е тука!“
Тя не спира да открива празнотата.

 

Днес премного спомени във чаша имат,
други ще опитват тяхното да вземат. 


 

© Светлан Тонев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, goblenka.
  • Много смисъл и много болка! Браво! Все едно твърд концентат!
  • Аз също ти благодаря, LianiK. Темата за щастието и завистта винаги ще бъде актуална за българина. Ние не прощаваме на по-умните, на по-богатите и на по-щасливите от нас. Дано Бог ни прости един ден!
  • Чудесно написано! Аз като читател и човек винаги съм се удивлявала на това,че хората по някакъв начин изпитват неописуемо желание другите да не са щастливи.Разбира се не казваме нищо ново, но поднесено по различен начин е винаги актуално.Сещам се за една героиня на Джейн Остин, която радвайки се на щастието на сестра си, я поздрави. Сестра и пък и радостна и тъжна и отвърна,че би искала и тя да я види толкова щастлива.Но отговора беше нещо от рода на:
    "Никога не бих била щастлива, толкова, колкото си ти, за това трябва да имам твоя характер, а аз не го притежавам."
    Обобщено: Всеки не може да има щастието на другите, просто защото сме различни. Благодаря!
Предложения
: ??:??