Sep 5, 2018, 3:38 PM

Чашата 

  Poetry » Phylosophy, Strict forms
607 2 4
Те бяха като всички други,
Щастие потърсили сред самотата.
Срещнаха се в полет двама луди,
устремени в хоризонта под дъгата.
Чашата препълниха от обич.
„Много хубаво не е добре!“ –
шепнеха душици злобни,
казаното няма кой да спре.
Дойде ден кристалът се пропука,
някак пооправиха вредата.
Той все вика: „Пълно пак е тука!“
Тя не спира да открива празнотата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлан Тонев All rights reserved.

Random works
: ??:??