24 jun 2007, 13:45

Чашата с водка

  Poesía
2.2K 0 9
  Чашата със водка крие спомени,
  които никога душите не забравят,
  сладки мигове в среднощни авантюри,
  които вечно във сърцата ни ще парят. 

  Ала чашата със водка крие спомени,
  но и честичко които натъжават,
  раздели със приятели, мечти несбъднати,
  които карат ни понякога да плачем.

  Затова, сипи ми още от бутилката,
  че чашата ми взе де се изпразва,
  а пък имам твърде много за разказване,
  нищо, че започнах  да залитам.
 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че ти харесва сонет № 13. Прочетох това откровено стихотворение за водката, и ти изпращам моето по същия повод.

    Във парка пейките не могат да заспят.
    Алеите се сещат за отминали походки.
    Приказните феи пушат и стоят,
    очаквайки да ги почерпят с водка.
  • Прекрасно , Иве , прекрасно! Чаша водка е чудесно лекарство!Бъди щастлива!
  • никак не е лоша идеята.
    Наздраве, Иве!
  • Поздрав за стиха
  • Алкохола не е спасение но понякога помага-затапява болката.Браво Иве

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....