24 июн. 2007 г., 13:45

Чашата с водка

2.2K 0 9
  Чашата със водка крие спомени,
  които никога душите не забравят,
  сладки мигове в среднощни авантюри,
  които вечно във сърцата ни ще парят. 

  Ала чашата със водка крие спомени,
  но и честичко които натъжават,
  раздели със приятели, мечти несбъднати,
  които карат ни понякога да плачем.

  Затова, сипи ми още от бутилката,
  че чашата ми взе де се изпразва,
  а пък имам твърде много за разказване,
  нищо, че започнах  да залитам.
 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ти харесва сонет № 13. Прочетох това откровено стихотворение за водката, и ти изпращам моето по същия повод.

    Във парка пейките не могат да заспят.
    Алеите се сещат за отминали походки.
    Приказните феи пушат и стоят,
    очаквайки да ги почерпят с водка.
  • Прекрасно , Иве , прекрасно! Чаша водка е чудесно лекарство!Бъди щастлива!
  • никак не е лоша идеята.
    Наздраве, Иве!
  • Поздрав за стиха
  • Алкохола не е спасение но понякога помага-затапява болката.Браво Иве

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...