Чашата с времето
Разля се чашата с времето,
на дъното утайката остана.
Там не открих мечтана обич,
а само от Смъртта покана.
Да чакам друго няма смисъл,
на Слънцето едва ли съм потребен,
но за него ще продължа да пиша
върху листата нощем или денем.
Съдбата следвам безсловесно,
що е правда и лъжа разбрах,
в нейното начало и сега, в края,
що е истинска любов познах.
Остава ми днес малко време,
и как искам аз да разбера
защо, с какво не съм заслужил
поне една сърдечна ласка,
а свещ угаснала в калта.
Но ще продължа да обичам
нея аз на таз земя,
докато ми подарят целувка
не от Слънце, а от Смъртта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
