Разля се чашата с времето,
на дъното утайката остана.
Там не открих мечтана обич,
а само от Смъртта покана.
Да чакам друго няма смисъл,
на Слънцето едва ли съм потребен,
но за него ще продължа да пиша
върху листата нощем или денем.
Съдбата следвам безсловесно,
що е правда и лъжа разбрах,
в нейното начало и сега, в края,
що е истинска любов познах. ...