13 jul 2004, 0:20

Часовник

  Poesía
1.6K 0 4
И днес вали,
И пак съм без чадър.
Капките ще измият сълзите ми,
Изляза ли навън.

Поглеждам спрелия часовник на ръката си,
Не ме питай колко е часът –
За мене времето отмерват
Капките на пролетния дъжд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кери Исова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отчаяние не се прокрадва, но има мъничко тъга И е хубаво.
  • това от едно време много го харесвам!
  • Защо? Не е толкова тъжно... Всъщност това е едно от малкото ми неща, където не се прокрадва отчаянието...
  • тъжничко, :~( и при нас вали сега

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...