13 jul 2004, 0:20

Часовник

  Poesía
1.6K 0 4
И днес вали,
И пак съм без чадър.
Капките ще измият сълзите ми,
Изляза ли навън.

Поглеждам спрелия часовник на ръката си,
Не ме питай колко е часът –
За мене времето отмерват
Капките на пролетния дъжд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кери Исова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отчаяние не се прокрадва, но има мъничко тъга И е хубаво.
  • това от едно време много го харесвам!
  • Защо? Не е толкова тъжно... Всъщност това е едно от малкото ми неща, където не се прокрадва отчаянието...
  • тъжничко, :~( и при нас вали сега

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...