Jul 13, 2004, 12:20 AM

Часовник

Poetry

1.6K 0 4

И днес вали,
И пак съм без чадър.
Капките ще измият сълзите ми,
Изляза ли навън.

Поглеждам спрелия часовник на ръката си,
Не ме питай колко е часът –
За мене времето отмерват
Капките на пролетния дъжд.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lanfear (Емма)

Отчаяние не се прокрадва, но има мъничко тъга И е хубаво.

2004-12-04T19:51:29+02:00
vian (Ана)

това от едно време много го харесвам!

2004-12-04T19:01:54+02:00
Keri (Кери Исова)

Защо? Не е толкова тъжно... Всъщност това е едно от малкото ми неща, където не се прокрадва отчаянието...

2004-07-15T18:31:34+03:00
BiSeR_MoI (Ивка Дикова)

тъжничко, :~( и при нас вали сега

2004-07-15T17:27:23+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0