Jul 13, 2004, 12:20 AM

Часовник

Poetry

1.6K 0 4

И днес вали,
И пак съм без чадър.
Капките ще измият сълзите ми,
Изляза ли навън.

Поглеждам спрелия часовник на ръката си,
Не ме питай колко е часът –
За мене времето отмерват
Капките на пролетния дъжд.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lanfear (Емма)

Отчаяние не се прокрадва, но има мъничко тъга И е хубаво.

2004-12-04T19:51:29+02:00
vian (Ана)

това от едно време много го харесвам!

2004-12-04T19:01:54+02:00
Keri (Кери Исова)

Защо? Не е толкова тъжно... Всъщност това е едно от малкото ми неща, където не се прокрадва отчаянието...

2004-07-15T18:31:34+03:00
BiSeR_MoI (Ивка Дикова)

тъжничко, :~( и при нас вали сега

2004-07-15T17:27:23+03:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0