13 июл. 2004 г., 00:20

Часовник

1.6K 0 4
И днес вали,
И пак съм без чадър.
Капките ще измият сълзите ми,
Изляза ли навън.

Поглеждам спрелия часовник на ръката си,
Не ме питай колко е часът –
За мене времето отмерват
Капките на пролетния дъжд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кери Исова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отчаяние не се прокрадва, но има мъничко тъга И е хубаво.
  • това от едно време много го харесвам!
  • Защо? Не е толкова тъжно... Всъщност това е едно от малкото ми неща, където не се прокрадва отчаянието...
  • тъжничко, :~( и при нас вали сега

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...