3 jun 2010, 15:01

Часовник

  Poesía » Otra
635 0 1

Стенен часовник

със спрели стрелки

и паяк, плетящ в него

лепкавите си мрежи.

 

Спряло махало,

потънало в прах,

забравено от времето,

неотмерващо дори час.

 

С ръждясали части

и зъбни колела,

спрели и чакащи

да тръгнат в нощта.

 

Стрелките помръдват,

но далече са те,

отмерващи времето,

за да бъдат в едно те.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Според мен можеш да подобриш ритъма ако премахнеш повечето предлози и местоимения. (y)

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...