Стенен часовник
със спрели стрелки
и паяк, плетящ в него
лепкавите си мрежи.
Спряло махало,
потънало в прах,
забравено от времето,
неотмерващо дори час.
С ръждясали части
и зъбни колела,
спрели и чакащи
да тръгнат в нощта.
Стрелките помръдват,
но далече са те,
отмерващи времето,
за да бъдат в едно те.
© Джимбо All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
