19 sept 2010, 17:15

Часовник

  Poesía » Otra
769 0 0

На стена, на ръката -

дори за миг не иска да спре.

Бавно часовникът тиктака -

отброява минути и часове.

 

Стъпките му всеки чува -

неуморно той върви.

За часът всеки се интересува -

часовникът никога не спи.

 

В една посока той върви,

за почивка не спира.

Утре дете ще се роди,

а днес някой умира...

 

На стената, на ръката -

часовникът върви.

Тиктака ли той, тиктака -

отброява часове, минават дни.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Бобойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...