Sep 19, 2010, 5:15 PM

Часовник

  Poetry » Other
763 0 0

На стена, на ръката -

дори за миг не иска да спре.

Бавно часовникът тиктака -

отброява минути и часове.

 

Стъпките му всеки чува -

неуморно той върви.

За часът всеки се интересува -

часовникът никога не спи.

 

В една посока той върви,

за почивка не спира.

Утре дете ще се роди,

а днес някой умира...

 

На стената, на ръката -

часовникът върви.

Тиктака ли той, тиктака -

отброява часове, минават дни.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...