Часовник

Poetry » Other

768 0 0

На стена, на ръката -

дори за миг не иска да спре.

Бавно часовникът тиктака -

отброява минути и часове.

Стъпките му всеки чува -

неуморно той върви.

За часът всеки се интересува -

часовникът никога не спи.

В една посока той върви,

за почивка не спира.

Утре дете ще се роди,

а днес някой умира...

На стената, на ръката -

часовникът върви.

Тиктака ли той, тиктака -

отброява часове, минават дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0