19.09.2010 г., 17:15

Часовник

764 0 0

На стена, на ръката -

дори за миг не иска да спре.

Бавно часовникът тиктака -

отброява минути и часове.

 

Стъпките му всеки чува -

неуморно той върви.

За часът всеки се интересува -

часовникът никога не спи.

 

В една посока той върви,

за почивка не спира.

Утре дете ще се роди,

а днес някой умира...

 

На стената, на ръката -

часовникът върви.

Тиктака ли той, тиктака -

отброява часове, минават дни.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Бобойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...