12 jun 2006, 11:24

Часовник

  Poesía
732 0 0

Часовник
От старите
Трака по релсите на времето
Не чака
Не плаща данъци
А само прах
Осведомява ме понякога
Но повечето пъти просто брои
Колко време е изминало от началото

До него стои
Керамична котка
Преструва се че спи
Но очите й са леко отворени
Доволна е

По нататък не виждам
Не достигам с ръце
Не помирисвам
Не чувам
А и не искам

От тъмното ме е страх
Защото е близо
И в него плуват и се давят
Бъдещето ми и миналото ми

Часовника тях не ги отчита
Той знае само сега
Което е толкова малко
Че аз не мога да го достигна
Да го сграбча и да го обичам
Защото свършва веднага

Но накъдето и да се обърна
Не виждам друго
Само...

Часовник
От старите
До него се е излегнала
Керамична котка
И двамата в прах
Удавени в отчаяние

11.06.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...