Часовник
От старите
Трака по релсите на времето
Не чака
Не плаща данъци
А само прах
Осведомява ме понякога
Но повечето пъти просто брои
Колко време е изминало от началото

До него стои
Керамична котка
Преструва се че спи
Но очите й са леко отворени
Доволна е

По нататък не виждам
Не достигам с ръце
Не помирисвам
Не чувам
А и не искам

От тъмното ме е страх
Защото е близо
И в него плуват и се давят
Бъдещето ми и миналото ми

Часовника тях не ги отчита
Той знае само сега
Което е толкова малко
Че аз не мога да го достигна
Да го сграбча и да го обичам
Защото свършва веднага

Но накъдето и да се обърна
Не виждам друго
Само...

Часовник
От старите
До него се е излегнала
Керамична котка
И двамата в прах
Удавени в отчаяние

11.06.2006