Часовник от ноти в сърцето
Часовник от ноти в сърцето
Слънцето залязва
някъде пред нас.
Без да го погледнем
имаме ли шанс
нощното си име
пак да разчетем
в тази мелорима
виеща на глас.
Хора-идиоти
крачат по света.
Имат ли си мото
хвърлят вечността.
В сън я запокитват.
Хвърлят я в пръстта.
Тъпчат я с краката,
мачкат красота.
Нямат ли си някой,
стават грозен вик.
Слънчева полянка
влюбва всеки миг,
хора го изпускат,
падат като дъжд.
Още на закуска
губят своя лик.
Костите премръзват
някъде пред нас.
Имаш ли си някой
в този късен час
всичко е красиво,
пътят е велик.
Хора без огниво
мразят като тик.
Хора-идиоти
чакат чудеса.
Искат да работи,
искат на часа
всичко да е мисъл,
всичко да е сън.
Нямат капка чувство,
мислят все отвън.
Хора-идиоти -
мислят пак отвън.
Вместо към живота
падат все в рова.
Хора като ноти -
да им се дивиш.
Търсят своя рота.
Мислиш ли ги, виж
колко са припряни,
трупат вечнинки
сякаш идва зима,
трупат долчинки,
мънички парченца
псевдокрасота.
Всеки миг е рана
черна в сутринта.
Търсят си стрелкички,
стрелят в полумрак
всичко що помръдва
в тъжното им "как".
Хора като дъжд -
гледат теб, а пак
падат все надолу
вместо като рак
просто да потеглят
някъде назад,
в чувствата си бегли
да се разберат
с жаждата за всичко
и да не умрат
в течния си огън,
в жаждата за мат
в шах срещу сърцето.
Вместо сутринта
нещо да обичат
зъзнат в пролетта.
Влюбен ли си сутрин,
имаш и цветя.
Имаш и портал
син към вечността.
Слънцето залязва
някъде пред нас.
Без да си го кажа
няма да съм аз:
нощното си име,
нощния си глас,
нощното си време,
писани от нас.
Всичко е красиво.
Имах пак късмет.
Няма още вълци...
Няма розов лед.
Няма пущинаци.
Няма плач, а сън
истински - от мед,
и не съм отвън.
Време е за блус.
Време е за шанс
всички да обичат
нещо в този танц.
Тик-так, тик-так,
времето лети.
Време на късмета,
време да си ти...
имаш си часовник.
В шепа зашепни
колко ме обичаш
и да полетим.
В джобчето сложи ме
и да завалим
с нотите в сърцето,
с чудния им глас.
Слънцето залязва
някъде пред нас.
Без да се погледнем
имаме ли шанс...
Залезът изгрява...
Двама сме... сами...
и ти и аз, и аз и ти...
Без теб съм нищо...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
Преди някой да ми се е обидил, да спомена, че пиша за хората, които не са обикнали някой или нещо и затова са "идиоти". Нещо като обратното на мисълта, че влюбените са без мозък, оглупели от любов: аз давам противоположната теза - невлюбените са без мозък, оглупели от нелюбов. Единствената истинска мисъл може да произтече в съдружие с любовта. Но съм наясно, че пиша неясно, а не искам да обиждам никого, затова този път се принуждавам да се самообясня в нещо като самоанализ на текста. Благодаря ви много за тези прочити! Хвана ме страх някой да не ми се обиди. Аз обичам всички хора, не искам някой да се почувства засегнат. По-скоро исках да оставя сламка с този текст за някой случайно наминал давещ се невлюбен - да разбере, че любовта е достойното в живота, а не отричането ѝ. Защото всички сме виждали как смело отричат любовта с фрази като "оглупял от любов", "влюбен идиот", "няма любов" и т.н. Аз съм на противоположното мнение - без любов няма нищо, тя е съшиващата нишка на света.
