15 ago 2008, 11:29

Часовникът

  Poesía » Civil
768 0 3

ЧАСОВНИКЪТ

 

Застояло време,
като въздух в гробница
ненужно.

Пуст път -
трева бодлива
между калдаръма.

Недостроена гара,
липсващ релсов път...

Часовник спрял,
без цифри и стрелки,
на стена отдавна срината.

... и хиляди животи,
минали по
камъните бели,

упорито тътрещи се
по времето и пътя,
пусти, кичесто обрасли
със неволи, тръни и
нерадостни съдби.

П.П. Изживяно и написано на камък от руините на гарата, която трябваше да обслужва така и непостроения железен път между Враца и Оряхово.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атеист Грешников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...