boromir (Боромир)
32 436
15 oct 2010, 21:35

Часовникът на Господ 

  Poesía » Otra
776 0 7

Красиви ли са есенните сълзи - живот дарили на окапали листа.
Събрали в себе си са тайни скърби на млада, хубава жена.
Красива ли е есенната песен на бистрата река -
и в нея сълзи има от тъжна песен, родила се във женска самота.

И. Димова


... стихът ти ми напомня за топла стая, в която гори камина... 
... отворен прозорец, през който се прокрадва студен вятър и развява дебелото, бродирано перде...  
... мрачен, привечерен ромон на тих дъждец... 
... сенчесто кресло под голямошапчеста нощна лампа... 
... пухкаво одеяло и димящ, горещ шоколад с канела... 
... и книга с разкази, между които можеш да позадрямваш, за да досънуваш краищата им и в унесената просъница да осъзнаваш, 
че Господ е изгубил часовника си, някъде около 17:30 на 16ти Октомври и ти завинаги ще останеш блажено отпуснат в тази граница, между нереалността на щастието и следващия удар на капчука, който ще остане да отеква в стаята...

© Боромир Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Времето е без форма! Поздравления за стиха!
  • пожелавам ти повече такива мигове, пожелавам го на всеки..
  • ЕЕееее ГАЛЯ АЙ ЛЪВ Ю ::)
    Да... права си.
    Само музика му трябва ) Малко ... и става чисто рейки :::)
  • Благодаря на всички, които се радват на това откровение.
    То ОЧЕВИДНО не е поезия По скоро е мечтание или есе... или не знам кво...
    Пожелавам на всеки да му се случи тази просъница, за която си е мечтал )))
  • Харесах! (:
  • Ааа ) Ми не знам... Моят лирически герой не свързва виното с книгата. От виното или му се доспива още повече, или му се разгаря кръвта :::))))
    Там камината гори бурно и е горещо. Креслото не е едно : т.е. не го свързва със самота
    Поздрави и на двама ви ::
  • на мен ми хареса
Propuestas
: ??:??