Часовникът на Господ
Красиви ли са есенните сълзи - живот дарили на окапали листа.
Събрали в себе си са тайни скърби на млада, хубава жена.
Красива ли е есенната песен на бистрата река -
и в нея сълзи има от тъжна песен, родила се във женска самота.
И. Димова
... стихът ти ми напомня за топла стая, в която гори камина... ... отворен прозорец, през който се прокрадва студен вятър и развява дебелото, бродирано перде... ... мрачен, привечерен ромон на тих дъждец... ... сенчесто кресло под голямошапчеста нощна лампа... ... пухкаво одеяло и димящ, горещ шоколад с канела... ... и книга с разкази, между които можеш да позадрямваш, за да досънуваш краищата им и в унесената просъница да осъзнаваш, че Господ е изгубил часовника си, някъде около 17:30 на 16ти Октомври и ти завинаги ще останеш блажено отпуснат в тази граница, между нереалността на щастието и следващия удар на капчука, който ще остане да отеква в стаята...
© Боромир All rights reserved.
)
