3 dic 2007, 10:05

Част от мен

Poesía » Otra

961 1 2

Не ме съди за това, което виждаш,
не е то мен изцяло, то е част от мен.
И с думи, и без думи да обиждаш,
късче ти от мене зърваш, късченце от моя ден.

За миг не можеш ти света ми да усетиш,
повърхностно се плъзгаш и не знам
защо ли чакаш нещо да намериш,
от което да боли, да ме е срам.

Сив и скучен ли живота ми ти виждаш,
твърде празен за забавните неща.
Но чувстваш, знам, че с мен ще се удавиш,
а те е страх от дълбоката вода.

Усещаш част от мойто аз и ще избягаш,
с ненавист, че докосна тъмнина.
Мракът в мен тъй лесно се открива,
трябва време на намериш светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Поздравления!А той ще открие светлината,ако само поиска

2007-12-03T11:05:09+02:00
3y3ka (Зузка)

Твоя стих е частица от твоята красива душа!
Поздрав!

2007-12-03T10:46:12+02:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0