Dec 3, 2007, 10:05 AM

Част от мен

Poetry » Other

954 1 2

Не ме съди за това, което виждаш,
не е то мен изцяло, то е част от мен.
И с думи, и без думи да обиждаш,
късче ти от мене зърваш, късченце от моя ден.

За миг не можеш ти света ми да усетиш,
повърхностно се плъзгаш и не знам
защо ли чакаш нещо да намериш,
от което да боли, да ме е срам.

Сив и скучен ли живота ми ти виждаш,
твърде празен за забавните неща.
Но чувстваш, знам, че с мен ще се удавиш,
а те е страх от дълбоката вода.

Усещаш част от мойто аз и ще избягаш,
с ненавист, че докосна тъмнина.
Мракът в мен тъй лесно се открива,
трябва време на намериш светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Поздравления!А той ще открие светлината,ако само поиска

2007-12-03T11:05:09+02:00
3y3ka (Зузка)

Твоя стих е частица от твоята красива душа!
Поздрав!

2007-12-03T10:46:12+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0