Dec 3, 2007, 10:05 AM

Част от мен

Poetry » Other

949 1 2

Не ме съди за това, което виждаш,
не е то мен изцяло, то е част от мен.
И с думи, и без думи да обиждаш,
късче ти от мене зърваш, късченце от моя ден.

За миг не можеш ти света ми да усетиш,
повърхностно се плъзгаш и не знам
защо ли чакаш нещо да намериш,
от което да боли, да ме е срам.

Сив и скучен ли живота ми ти виждаш,
твърде празен за забавните неща.
Но чувстваш, знам, че с мен ще се удавиш,
а те е страх от дълбоката вода.

Усещаш част от мойто аз и ще избягаш,
с ненавист, че докосна тъмнина.
Мракът в мен тъй лесно се открива,
трябва време на намериш светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Поздравления!А той ще открие светлината,ако само поиска

2007-12-03T11:05:09+02:00
3y3ka (Зузка)

Твоя стих е частица от твоята красива душа!
Поздрав!

2007-12-03T10:46:12+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0