3 дек. 2007 г., 10:05

Част от мен

967 1 2
 

 

Не ме съди за това, което виждаш,
не е то мен изцяло, то е част от мен.
И с думи, и без думи да обиждаш,
късче ти от мене зърваш, късченце от моя ден.

За миг не можеш ти света ми да усетиш,
повърхностно се плъзгаш и не знам
защо ли чакаш нещо да намериш,
от което да боли, да ме е срам.

Сив и скучен ли живота ми ти виждаш,
твърде празен за забавните неща.
Но чувстваш, знам, че с мен ще се удавиш,
а те е страх от дълбоката вода.

Усещаш част от мойто аз и ще избягаш,
с ненавист, че докосна тъмнина.
Мракът в мен тъй лесно се открива,
трябва време на намериш светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!А той ще открие светлината,ако само поиска
  • Твоя стих е частица от твоята красива душа!
    Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...