3 дек. 2007 г., 10:05

Част от мен

960 1 2
 

 

Не ме съди за това, което виждаш,
не е то мен изцяло, то е част от мен.
И с думи, и без думи да обиждаш,
късче ти от мене зърваш, късченце от моя ден.

За миг не можеш ти света ми да усетиш,
повърхностно се плъзгаш и не знам
защо ли чакаш нещо да намериш,
от което да боли, да ме е срам.

Сив и скучен ли живота ми ти виждаш,
твърде празен за забавните неща.
Но чувстваш, знам, че с мен ще се удавиш,
а те е страх от дълбоката вода.

Усещаш част от мойто аз и ще избягаш,
с ненавист, че докосна тъмнина.
Мракът в мен тъй лесно се открива,
трябва време на намериш светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!А той ще открие светлината,ако само поиска
  • Твоя стих е частица от твоята красива душа!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...