Отдавна на един език говорим -
отгледах те във своята душа,
целуваме се или ядно спорим,
ти си оставаш моята змия...
Когато съскаш, всичко аз разбирам,
от теб да съскам се научих аз,
а после - в пазвата си те прибирам,
сърцето ми да стопли твоя мраз...
Любов ли е това или омраза,
един до друг напреде да пълзим,
Не мога нежна дума да ти кажа,
но гледам нежно черния ти грим... ...