Част от мен...
Отдавна на един език говорим -
отгледах те във своята душа,
целуваме се или ядно спорим,
ти си оставаш моята змия...
Когато съскаш, всичко аз разбирам,
от теб да съскам се научих аз,
а после - в пазвата си те прибирам,
сърцето ми да стопли твоя мраз...
Любов ли е това или омраза,
един до друг напреде да пълзим,
Не мога нежна дума да ти кажа,
но гледам нежно черния ти грим...
Отровата ти силна не поемам,
за нея имам си имунитет,
но винаги със себе си те вземам,
за да допълваш моя нрав проклет...
Да ме напуснеш - можеш, но не искаш,
сама змия какво е в този свят,
по навик до гръдта ми се притискаш,
за тебе също няма път назад...
Е, нека ни се чудят под звездите,
какво намирам в теб и ти във мен,
те нека да се плашат от змиите,
аз зная, че за тебе съм роден...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Хаджидимитров Все права защищены
