16 abr 2007, 3:13

Част от нас

  Poesía
850 0 18
 

                    Част от нас


Най-много обичам децата си

и любовта, с която съм ги родила,

и болката, защото са изстрадани,

и после теб, но не съвсем накрая.


Защото със любов сме ги заченали

и с много болка носих под сърцето.

Но с теб до себе си бях много силна

и много горда щом се те родиха.


Сега, когато вече са пораснали,

А старостта седи редом със нас,

Наш'та любов аз виждам по лицата им,

А в наш'те внуци - част от нас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Лажова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кате, благодаря!!!
  • Много хубаво!Дай Боже всекиму такова чувство!
  • Рико,Мими и Стами,благодаря ви!Ще продължа да пиша стихове.Поне ще се опитам.
  • Много въздействащ стих, Светле!!!
    Да са ти живи и здрави всички близки и обичани от теб хора!!!
    Поздрави
  • Прекрасем стих, ти си истинска поетеса! Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...