16 апр. 2007 г., 03:13

Част от нас

855 0 18
 

                    Част от нас


Най-много обичам децата си

и любовта, с която съм ги родила,

и болката, защото са изстрадани,

и после теб, но не съвсем накрая.


Защото със любов сме ги заченали

и с много болка носих под сърцето.

Но с теб до себе си бях много силна

и много горда щом се те родиха.


Сега, когато вече са пораснали,

А старостта седи редом със нас,

Наш'та любов аз виждам по лицата им,

А в наш'те внуци - част от нас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Лажова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кате, благодаря!!!
  • Много хубаво!Дай Боже всекиму такова чувство!
  • Рико,Мими и Стами,благодаря ви!Ще продължа да пиша стихове.Поне ще се опитам.
  • Много въздействащ стих, Светле!!!
    Да са ти живи и здрави всички близки и обичани от теб хора!!!
    Поздрави
  • Прекрасем стих, ти си истинска поетеса! Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...