16 апр. 2007 г., 03:13

Част от нас

857 0 18
 

                    Част от нас


Най-много обичам децата си

и любовта, с която съм ги родила,

и болката, защото са изстрадани,

и после теб, но не съвсем накрая.


Защото със любов сме ги заченали

и с много болка носих под сърцето.

Но с теб до себе си бях много силна

и много горда щом се те родиха.


Сега, когато вече са пораснали,

А старостта седи редом със нас,

Наш'та любов аз виждам по лицата им,

А в наш'те внуци - част от нас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Лажова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кате, благодаря!!!
  • Много хубаво!Дай Боже всекиму такова чувство!
  • Рико,Мими и Стами,благодаря ви!Ще продължа да пиша стихове.Поне ще се опитам.
  • Много въздействащ стих, Светле!!!
    Да са ти живи и здрави всички близки и обичани от теб хора!!!
    Поздрави
  • Прекрасем стих, ти си истинска поетеса! Поздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...