16.04.2007 г., 3:13

Част от нас

849 0 18
 

                    Част от нас


Най-много обичам децата си

и любовта, с която съм ги родила,

и болката, защото са изстрадани,

и после теб, но не съвсем накрая.


Защото със любов сме ги заченали

и с много болка носих под сърцето.

Но с теб до себе си бях много силна

и много горда щом се те родиха.


Сега, когато вече са пораснали,

А старостта седи редом със нас,

Наш'та любов аз виждам по лицата им,

А в наш'те внуци - част от нас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кате, благодаря!!!
  • Много хубаво!Дай Боже всекиму такова чувство!
  • Рико,Мими и Стами,благодаря ви!Ще продължа да пиша стихове.Поне ще се опитам.
  • Много въздействащ стих, Светле!!!
    Да са ти живи и здрави всички близки и обичани от теб хора!!!
    Поздрави
  • Прекрасем стих, ти си истинска поетеса! Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...