Частица
Този век ми е мащеха-майка -
той отвори за мене вратите
и така - от Мадрид до Ямайка,
ме остави сама да се скитам.
И поскитах, разбрах: небесата
са еднакви над всички земи.
Безпосочен е вечният вятър -
той ме мами: "търси и вземи".
Но си нося славянското име.
И говоря на роден език.
Пак съм твоя частица, Родино -
над света, като горестен вик.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
