voda (Елица Ангелова)
582 14033
21.09.2011 г., 13:38 ч.

Частица 

  Поезия » Друга
853 0 18

    Този век ми е мащеха-майка -

той отвори за мене вратите

и така - от Мадрид до Ямайка,

ме остави сама да се скитам.

 

И поскитах, разбрах: небесата

са еднакви над всички земи.

Безпосочен е вечният вятър -

той ме мами: "търси и вземи".

 

Но си нося славянското име.

И говоря на роден език.

 

Пак съм твоя частица, Родино -

над света, като горестен вик.

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • наистина диво...
    усещане за истинското, неподправеното...
    финалът, разбиващ..
    Елица, ти си...
  • Много мъдър и поетичен коментар, Джейни!
    Благодаря за топлината!
    Светъл поздрав!
  • Всички носим в себе си това дивото, което всъщност е най - истинско, защото не е поставено в рамка!
    Клетката открадва полета на птицата, волността на пантерата, и мечтите на поета!
    Поздрави, Елица!
  • Как не пропусна нито един мой стих, Сашо!
    Вече трета година!
    И все с посвещения!
    Не знам как да ти благодаря за тази преданост.
    Бъди благословен, Приятелю!
  • Аз искам да си нежна и красива,
    с усмивка лъчезарна, и добра.
    Но искам в тебе нещо да прелива,
    да бъдеш и пантера, и сърна.
    -----------------------------------------------
    И с развети коси, като амазонка дивна,
    да препускаш на буйни коне.
    А в нощите ми да те изпивам,
    да разгаряш страсти, с ласка на море.
    -----------------------------------------------
    Хубав и оригинален стих,
    с копнеж и жажда,
    за нещо неподправено,
    за страсти и дивна красота!
    Поздрави, Ели!
  • Много добре ме разбирате, Цвети и Таня.
    Изглежда сме сродни души.
    Освен това, вие имате поетично светоусещане и вкус за хубавото...
    Благодаря ви!
  • Замисли ме!
    Върна ме в детството при "Малкия принц" и опитомяването на Лисицата...
  • Идеята е да се запази истинското - първично, чисто, волно..., че като се вкара в рамките и каноните на "питомното", му се губи силата -така го разбирам твоето "диво", Ели и ми харесва
  • ...и тежкО, комуто се падна, Ваня!
  • Такава остани...ДИВА В ДИВОТО!
    Браво, Ели!
  • Хубаво усещане, Радка!
    Благодаря и сърдечен поздрав!
  • Приех стиха като експеримент.
    Поздрав, Ели
  • Очаквах отпор заради финала.
    Слава Богу, пощадихте ме
    Всъщност, това е малко хиперболизирано – идеята е да се запази дивото...
    Благодаря на всички за разбирането!
  • диво,да,всъщност естественои ми хареса много
  • !!! Поздрав, Ели!
  • Усмихна ме
  • Финалът просто ме разби! Очаквах всичко, но това...
    Интересен стих. Типично в твой стил!
    Поздрави!
  • !
Предложения
: ??:??