Под луната морето ли спи
и играе ли вечер на дама?
Не Бургас е измислен – а ти...
Пак вълните ли пеят за двама?
На брега се целуват души
и към Варна полека отплуват.
Ще ридае Бургас до зори
за онези, които не чуват,
че животът е синьо море,
че животът е сиво цунами.
Той не пие горчиво кафе,
но обича неделните драми.
Не Бургас е измислен – а ти...
Ти целуваш и бягаш в безкрая.
Под луната морето ли спи,
или то е частица от рая?
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados