Частичка тук, частичка - там...
Чудя се на кого още да дам?
Тяхните чувства са ми на сърце
и им дадох по парче,
а те ме попитаха
с усмивка на лице:
"Откъде я взе?"
Но моето сърце нямаше
да е то, ако търпеше
да е разделено.
И започнаха частичките да се зоват -
гласът им стигна до
най-далечния кът.
Но уви!
Гласът ревност пося...
и настана война...
Години минаха и накрая
един велик герой оцеля
и всички частички събра.
Едно нещастие друго настигна.
Някога потопени в любов,
частиците почерняха и изгоряха
в огъня на алчността.
Героят ранен
донесе ми сърцето изморен.
"Ето всички частици
успях да събера -
след кървава сеч -
сърцето ти е мое веч!"
"Каква ужасна сеч!
Прободи го, изхвърли го -
не го ща веч!
Това не е моето сърце
и целия тоз бодеж!
За какво ми е сърце,
което алчност посява
и на злото ръка подава"