27.07.2007 г., 23:25

Частичка

801 0 0

Частичка тук, частичка - там...
Чудя се на кого още да дам?
Тяхните чувства са ми на сърце
и им дадох по парче,
а те ме попитаха
с усмивка на лице:
"Откъде я взе?"
Но моето сърце нямаше
да е то, ако търпеше
да е разделено.
И започнаха частичките да се зоват -
гласът им стигна до
най-далечния кът.
Но уви!
Гласът ревност пося...
и настана война...
Години минаха и накрая
един велик герой оцеля
и всички частички събра.
Едно нещастие друго настигна.
Някога потопени в любов,
частиците почерняха и изгоряха
в огъня на алчността.
Героят ранен
донесе ми сърцето изморен.
"Ето всички частици
успях да събера -
след кървава сеч -
сърцето ти е мое веч!"
"Каква ужасна сеч!
Прободи го, изхвърли го -
не го ща веч!
Това не е моето сърце
и целия тоз бодеж!
За какво ми е сърце,
което алчност посява
и на злото ръка подава"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...