Частичка от утрото
Ти си онази частичка от утрото,
която отваря очи преди мен.
И е сънено, толкова сънено…
в аромата на чаша кафе.
Мрака прогонваш мило и тихичко,
както луната от звездно небе.
И е близко, толкова близичко…
изгревът, в двете твои ръце.
В шепи носиш ми утрото светло,
а леглото ухае на нежност.
И е хубаво, толкова хубаво…
скрило в себе си ласките щедри.
И сме двама. Нима сме самотници?
В прегръдка чакащи новият ден.
И сред спомени, толкова спомени…
Ти си частичката утро, за мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
