Скитницa
129 el resultado
Понякога много ми липсваш.
Понякога, само понякога…
В слънчогледи крия усмивката,
в очите ми дъжд е заплакал.
В песните, изгрева търся, ...
  104  10 
Пак се залутах. От къде да започна?
Неочаквано всичко се промени.
Сега съм друга. Събудих се боса.
Ходех на пръсти по свойте мечти.
Знам, домогвах се пак до съня ти. ...
  104  11 
Помниш ли,
аз съм същото усмихнато момиче
с рокля на точки и слънце в очите.
Същото, което до болка обичаш
и с него още гониш мечтите. ...
  164  17 
-Добро утро слънчице мило!-
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи ...
  134  14 
Музата ми я налегна пролетна умора.
Иска ми се нещо да напиша.
Тя ме гледа тъжна, строга
и ми казва: Остави ме да подишам!
Остави ме! Все до теб да съм не мога! ...
  181 
Не ми сваляй звезди,
аз искам утрото с теб да посрещна.
Не искам разкош… а – мечти,
искам вечеря уютна на свещи.
Не ми трябват големи букети ...
  165  16 
Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.
После чистиш морното чело ...
  219  22 
  237  18 
Вървях, вървях, вървях…
А пътят към безкрая води.
С пречупени криле, изгубен Ангел бях
и криех се от хорските неволи.
Вървях, вървях, вървях… ...
  438  24 
Ти ми върна усмивката днес
и ме стопли в студената зима,
слънце донесе, пропука коравият лед.
Открих, че любов в сърцето ти има.
С много щастие днес ме дари ...
  593  29 
На чаша вино,
изпращам Старата.
Говорим си тихо,
догаря жаравата.
Тя бе искрица, ...
  182  13 
Проблясва лек, ефирен сняг
върху еловата горичка.
Вълшебството се случва пак,
в небето блесна и звездичка.
Там Ангелче крила разпери, ...
  394  30 
***
Само наша е нощта,
а сънищата вече са реалност.
Всичко истинско е и мига
е пясък в тяхната безкрайност.
В очите ти луна блести, ...
  373  13 
Тихо стъпвам. Влизам на пръсти.
Искам нежно да те докосна.
Ти си същият. Не задаваш въпроси.
Аз съм онази- сложната.
Тъжен заспиваш. С болка в очите. ...
  216  15 
Поскърцват дъските на старата шхуна,
пречупени мачти, полюшват вълните.
Не помни… Колко ли време измина?
Спомени плачат. Платна са очите.
Беше млада. Беше дива, безумна, ...
  308  17 
Знаеш ли защо е така? Защото…
Някой преди време е разграбил душите ни
и сега сме раними до болка.
Търсим нежност, внимание в дните ни,
до безкрай се препъваме в невъзможното. ...
  325  12 
Отново ще се връщам във съня ти.
С ръце ще ровиш в моите коси,
а те ще се пилеят като злато.
Сърцето с всеки удар ще боли.
И ще прегръщаш мрака вместо мен. ...
  330  17 
Прегърнах те…
и нежно те притиснах до сърцето си.
Помилва ме…
и вплете във косите ми ръцете си.
Докоснах те… ...
  423  21 
  302  12 
Под твоите рани, ноемврийски е дъжд.
В тях като сол, любовта е изгаряща.
Под твоите рани, животът кама е и нож.
Звезда и надежда, в тъмата изгряващи.
Под твоите рани, е купчина камъни. ...
  175 
По нощите ти ходя. До разсъмване.
Намирам сребърни луни в очите ти.
И стон от страст. Едно възкръсване.
Събудило копнежа на звездите.
По утрото ти чакам. Да прогледнеш. ...
  200  13 
Ще ти дам мечтите си на заем.
Но само на заем. После ми ги върни.
Под луната притихнали да мечтаем
неуморно как свирят щурци.
В мечтите ми любов ще откриеш ...
  333  14 
Изнизват се задъхани дните ни
и забравяме често за себе си.
Забравяме любовта в душите ни,
като лодки на кея отседнали.
Забързан светът ни е враг. ...
  260  17 
Отново крача в дъжда…
по разбитите улици на живота си.
Между делниците търся межда-
повярвала, че мога да плувам и в локвите.
Отново крача в дъжда… ...
  214  15 
Страннико,
Виждаш ли Октомври?
Спрял се е пред моята врата.
Потропва. Иска да го пусна. И да влезе.
Да остави есен в моята душа. ...
  475  29 
Изгубих се по залезите мокри
с танцуващите есенни листа.
Подгизнало небето се промъкна
в загадъчните тайни на нощта.
Вятъра студен да ме втъче реши ...
  190  16 
Изморени чадъри
прибрали мокри криле,
тъмни сенки, срещу вятъра онемели,
до есенно тъжно море.
Пясъкът стене под дъжд непослушен ...
  221 
Не затваряй очи,
нека аз първа заспя.
Погледай ме.
Помълчи.
Тихо докосни ми съня. ...
  161 
Есента те довя, като златно листо
и те вплете в косите ми буйни.
Вятър тихо запя и не зная защо,
но затупка сърцето ми лудо!
Пожълтелият лист, с есенен щрих ...
  201  15 
Има още много да се учи,
глутницата чужди не приема.
Даже да е вярно куче,
място там, не може да заема.
Алфа- мъжки е водача, ...
  160  15 
Дърво ли съм,
дълбоко спуснало в земята корени?
А есен е и пъстра вече е премяната.
Дърво, с ръце протягащи се клони,
небето да достигна, необятното. ...
  215  14 
Когато ме прегърне твоето- Обичам те!
Ще се разпилея като бездомна есен.
Ще се родя от вятъра, ще съм наричане,
като изгубена светулка в сняг и преспи.
Ще събличам чувствата си до премръзване, ...
  213  12 
  447  21 
  491  12 
Като кротък дивеч полегнал в краката,
времето се спря до мен и зачака.
Вятърни мелници посичат стеблата му,
есента листи изви и горко заплака.
Този вятър се влюби в тръстиката, ...
  261  20 
Не може да си тръгне лятото!
Не може! Хей така, да ме забрави!
Сега събрах си в шепи златото
на новите любови. И на стари.
Не може гръб да ми обърне. ...
  251  20 
Запази ми, малко слънце в джоба,
иде есен с прегорели листа.
Малко слънце, без което не мога,
с късче синьо небе за мечта.
Запази ми, от крайморският бриз, ...
  366  18 
Изоставена гара.
Изоставени влакове.
Животът все бяга,
тръгнал нанякъде.
С кърпичка ми помаха ...
  253  17 
Когато си мислиш, че умираш без мен
затвори очи, аз мислено те обичам.
И си мислиш, че съм слънцето в твоя ден.
Не, не съм! На изгрева малко приличам.
Когато затвориш очи и влизам в твоя сън ...
  203 
Едно море. И пристан.
И чайка с тъжния си крясък.
Лятото си тръгва и записва…
Следите ми останали във пясъка.
Едно мохито. Изгрев. ...
  241  11 
Propuestas
: ??:??