Часът е дванайсет,
а аз отново
си паля цигара за теб...
Отново съм с моите
собствени мисли...
В мен е по-студено
и от лед,
но не и Любовта ми...
Защото не е измислена!
По-истинска е от
това, което познавам...
Искаш ли
да Ти говоря за нея?
Да ти споделя как
ме кара да е смея
като малко дете...
Как ме кара да бъда
щастлива...
Искаш ли?
Часът е дванайсет,
а аз отново
си паля цигара за Теб
и пуша замислено...
Отново съм с моите
собствени мисли...
В мен студено е,
защото няма те
до мен...
А как само искам
щом утре отворя очи,
ти да си тук...
Ти да си тук,
моя мъничка
Истино...
© Ивелина каменова Todos los derechos reservados