Часът е дванайсет...
Часът е дванайсет,
а аз отново
си паля цигара за теб...
Отново съм с моите
собствени мисли...
В мен е по-студено
и от лед,
но не и Любовта ми...
Защото не е измислена!
По-истинска е от
това, което познавам...
Искаш ли
да Ти говоря за нея?
Да ти споделя как
ме кара да е смея
като малко дете...
Как ме кара да бъда
щастлива...
Искаш ли?
Часът е дванайсет,
а аз отново
си паля цигара за Теб
и пуша замислено...
Отново съм с моите
собствени мисли...
В мен студено е,
защото няма те
до мен...
А как само искам
щом утре отворя очи,
ти да си тук...
Ти да си тук,
моя мъничка
Истино...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
