Морето на душата се разплиска
във чашата на сляпата условност
и аз се втурнах смело срещу риска -
опиянена, чувствена, свободна.
Часовникът поглъщаше сърдито
минутите на нежност и тревога.
В стрелките му туптеше неразкрита
надеждата, изпратена от Бога.
Уцели ме нощта със свойта прашка,
по стълбите когато се затичах.
И не пантофката на Пепеляшка
оставих, а сърцето си. Обичах!