12 oct 2010, 23:06

Часът на Пепеляшка 

  Poesía » De amor
1095 1 31

Морето на душата се разплиска

във чашата на сляпата условност

и аз се втурнах смело срещу риска - 

опиянена, чувствена, свободна.


Часовникът поглъщаше сърдито

минутите на нежност и тревога.

В стрелките му туптеше неразкрита

надеждата, изпратена от Бога.


Уцели ме нощта със свойта прашка,

по стълбите когато се затичах.

И не пантофката на Пепеляшка

оставих, а сърцето си. Обичах!

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??